| Статистика |
Общо Онлайн: 1 Гост: 1 Потребител: 0 |
|
Сребърен балсам "Сибирски прополис"
Екстракт от мелонела. Мелонелата е комплекс от биологично активни вещества от пчеларството. Съдържа ферменти от хемолимфата на личинката Galleria (голям восъчен молец). Тази личинка е най-злия враг на пчелните кошери. Прониквайки вътре, тя се храни с восъка на пчелните пити, като непоправимо ги уврежда. Обаче това, което е лошо за едни, може да се окаже много полезно за други. Действително, започвайки в края на XIX век, екстрактът от мелонела се използва като първото ефективно средство за лечение на туберкулозата. Едно от първите обяснения на противотуберкулозното действие на екстракта от мелонела е фактът, че екстрактът е много богат на ферменти, с чиято помощ личинката разтваря восъка, а защитната обвивка на бацила на туберкулозата се състои от восъкоподобни вещества. Разрушавайки тази обвивка, екстрактът от мелонела прави бацилите беззащитни пред имунната система.
В днешно време мощният антибактериален ефект на мелонелата се свързва с наличието в екстракта на цял комплекс от антигенни биостимулиращи компоненти, съдържащи се както в самия организъм на мелонелата, така и в преработените и ферментирани от нея пчелопродукти. В резултат на това значително се повишава неспецифичната активност на имунната система и като следствие значително нараства антибактериалната и антивирусна активност на организма.
Ехинацея.(Еchinacea). Тази билка се е наложила като най-известния имуномодулатор. Корените и надземната част съдържат едновременно няколко класа биологично активни вещества, притежаващи имуномодулиращи свойства, включително биофлавоноиди, гликозиди, като може би най-добре изучената фракция в ехинацеята са полизахаридите. Както показват имунологичните изследвания, присъединяването на полизахаридите на ехинацеята към мембраните на имунните клетки служи като сигнал за тяхната активация, т.е. към повишаване на бактерицидната им активност и синтеза на особени противовирусни вещества – интерферони.
Невен.(Calendula officinalis). Това растение е известно със своите антисептични свойства по отношение на много инфекциозни възбудители, особено стафилококите и стрептококите. Уникалната особеност на невена е необичайно високото съдържание на един от най-силните природни антиоксиданти - ликопин и лютеин, които и обуславят ярко оранжевия цвят на невена.Достатъчно е да кажем, че по антиоксидантна активност ликопинът превъзхожда витамин С 100-150 пъти! Наличието в състава на невена на мощни антиоксиданти обуславят и неговея мощен имуномодулиращ ефект.
Курилски чай.(Pentaphylloides fruticosa). В облистените клонки на курилския чай се съдържат много биофлавоноиди (кверцетин, кемпферол, цианидин), аскорбинова киселина и бета-каротин. Препаратите с курилски чай имат противовъзпалително, обезболяващо, противомикробно, отхрачващо и бронхолитично действие, благодарение на което народната медицина широко използва това растение при простудни заболявания, а така също при възпаление на белите дробове и при туберкулоза.
Шипка.(Rosa canina) Плодовете на шипката са поливитаминно средство с преобладаваш витамин С (до 18%), витамин Р (рутин), В1, В2, K, бета-каротин. Освен това в плодовете се съдържат биофлавоноиди – кемпферол и кверцетин, пектини, ликопин, значително количество соли на калия, желязото, манган, фосфор, калций, магнезий. В плодовете на шипката аскорбиновата киселина е примерно 10 пъти повече, отколкото в плода на черния касис и 50 пъти повече, отколкото в лимона. Благодарение на този богат състав плодовете на шипката имат мощни бактерицидни и имуностимулиращи свойства.
Мащерка.(Thimus serpylium L.). Основното действащо вещество на мащерката е етеричното й масло, чиито главни компоненти – тимол и кварвакрол имат антибактериални, антивирусни и противогъбични свойства, а също така отхрачващо и бронхолитично действие. Мащерката се употребява в медицината като отхрачващо, болкоуспокояващо, противомикробно и успокояващо средство при остри и хронични бронхити, бронхопневмонии и други заболявания на брохите на белите дробове. Мащерката влиза в състава на лекарството пертусин, изписвано при бронхити, трахеити, коклюш и други инфекциозни заболявания на белите дробове.
Червена боровинка.(Vaccinium vitis idaea). Необичайното латинско наименование на червената боровинка (Vaccinium vitis idaea) се превежда като «грозде от планината Ида» (която е разположена на гръцкия остров Крит) и неговите корени се крият в историята на древна Гърция, където за първи път са започнали да използват плодовете на боровинката. Обаче, за разлика от настоящето, виното от боровинки никога не се е получило. Тази загадка е решена в края на XIX век, когато е установено, че образуването на виното е в резултат на особени бактерии. Боровинките са толкова богати на природни антибактериални вещества (на първо място бензоена киселина), че не позволяват да започне процеса на винена ферментация. Този «недостатък» на боровинката се оказва огромен плюс в медицината, където нейните антибактериални свойства се използвата за лечението на най-различни инфекциозни заболявания.
Червен корен.(Hedysarunr neglecutum Ledeb).Освен със своите адаптогенни и антиоксидантни свойства, червеният корен е познат и като един от най-силните имуномодулатори. Препаратите с червен корен повишават бактерицидната активност на имунните клетки и имат силно противовъзпалително действие.
Облепиха.(Hippophae rhmnoides L.) Както и при невена, яркият цвят на плодовете на облепихата е обусловен от високото съдържание на природни каротиноиди (бета-каротин, ликопин, лютеин), които имат мощен антиоксидантен потенциал. Освен това те съдържат извънредно много органични киселини, притежаващи антибактериално действие, а също така и цял ред витамини, повишаващи имунитета.
Гръцка валериана.(Polemonium coerilleum L.). Видовото гръцко име на това растение (polemonium) се превежда като «война». Според преданието, в древна Гърция, заради това растение се е разразила истинска война. Трудно е да си предствавим истинските причини за тази война, но може би това са били уникалните целебни свойства на това растение. И действително, то притежава едновременно седативен, антимикробен, отхрачващ, имуномодулиращ и противоязвен ефект, а също така понижава артериалното налягане и нивото на холестерола. В съветската медицина билката се използва от 1940 година при простудни заболявания на дихателните пътища, туберкулоза, хронични бронхити, бронхопневмонии, коклюш.
Листа от черно френско грозде.(Ribus nigrum L.). Листата на черния касис оказват дезинфекциращо действие, свързано с наличието на активни етерични масла в тях, които и носят неповторимия аромат на чая от черен касис. Листата са активни по отношение на много инфекциозни възбудители и могат да се ползват като помощно средство , повишаващо активността на антибиотиците. Осен това листата имат общо очистващо и детоксикиращо действие.
Иглички от кедър.(Pinus sibirica). Кедровите иглички са много богат източник на природни антибиотици – фитонициди и етерични масла, а също така и на уникални природни биостимулатори – полипреноли, които имат мощен антиоксидантен и имуностимулиращ ефект.
Лечебна пищялка (Angelica archangelica L.). В корените на тази билка се съдържа около 1% етерично масло, което се цени както в медицината като силно антибактериално средство, но и повече от 1000 години се използва като незаменим ароматизатор на знаменитите руски манастирски ликьори. Препаратите от корените на билката имат антисептичен, потогонен и противовъзпалителен ефект и се ползват в народната медицина като общоукрепващо, потогонно и отхрачващо средство при заболявания на дихателните пътища.
Здравец ливаден.(Geranium pratense L.). Здравецът притежава мощно антиоксидантно и имуномодулиращо действие. Добре известни са и антитоксичните му свойства – използва се за неутрализация на змийска отрова, а така също и при тежки възпалителни и туморни процеси.
Начин на употреба:
3 пъти на ден по 1 чаена лъжичка, преди употреба да се разклати добре.
|
| Category: Моите Артикули | Added by: dani_881114 (2014-04-23)
|
| Views: 429
| Rating: 0.0/0 |
|
|
